3D принтиране, дигитално производство и приложения на иновации в строителството
Ние сме група предприемачи и специалисти с опит и дългосрочен интерес в сферата на 3D принтирането,дигиталното производство, дизайна
и използването на естествени
материали в строителството.
На практическо ниво сме водени от стремежа да създаваме смислени, мащабируеми решения с потенциал да променят живота на хората към по-добро — пространства, които не само подслоняват, но и учат, подхранват и еволюират заедно със своите обитатели.
........
Вярваме в архитектура, която е в съзвучие с естествения свят — пространства, които пробуждат въображението и вдъхновяват мечти.
С принципи от биомимикрията и живите системи, използваме природосъобразни материали и иновативни технологии, за да създаваме нов тип комфорт — едновременно дълбоко човешки и извънземно вдъхновен.
Интересуваме се от интеграция на дигитални технологии за устойчиво строителство, автоматизация, прототипиране, дигитална фабрикация и търсене на нови материали и технологии.
Изследваме пресечната точка между механика, устойчиви материали и дизайн, насочен към бъдещето, за да създаваме среда, която подкрепя благополучието, регенерацията и сетивната свързаност.
ДЕЙНОСТИ
Изследователска и научно-експериментална дейност в областта на 3D принтирането и дигиталната фабрикация
..........................
..................
........................
....................
Разработване на иновативни строителни елементи и технологии
Развитие на Start-up инициативи и участие в програми за насърчаване на Additive Manufacturing
........
Възможност за създаване на съвместни бизнес и търговски инициативи, свързани с индустриализация на разработените технологии
.......................
..............
.......................
Провеждане на практически обучения, семинари с достъп до научни лаборатории, материали и технологична база
.........................
........................
............................
............................
..........................
...........................
НОВИНИ
...........
Наблюдения от Formnext 2024: Между индустриална амбиция и сурова реалност
Франкфурт, Германия – Изложението Formnext 2024 отново събра водещите играчи в света на адитивното производство. Но зад блясъка на щандовете и корпоративните обещания се крие една по-сурова и реалистична картина на съвременното 3D принтиране.
### Индустрия в надпревара – но накъде?
Всички сякаш се надпреварват да превърнат 3D принтирането в следващата индустриална революция. Някои производители се преквалифицират в доставчици на материали, други – от металурзи се трансформират в производители на метален прах и 3D принтери. Но реалността е, че никоя технология още не впечатлява с финото си изпълнение. Почти всички принтирани изделия изискват допълнителна обработка – фрезоване, печене или друга доработка.
### Внимание, не архитектура, а... космос!
Фокусът е насочен към индустрии „бедни на въображение, но богати на средства“ – като здравеопазване и космическа индустрия. Архитектурното принтиране? Почти никакво движение. Причините са ясни – ниска стойност на строителните материали и липса на икономическа логика, освен ако не говорим за Китай. Там, ако всичко е от глинени тухли, оризищата изчезват, с тях и оризът – а накрая идва гладът.
### Китай: тихият лидер
Китайските компании печелят позиции – тихо, но сигурно. Един на пръв поглед обикновен разговор на щанда за 3D-принтирани маратонки разкри: "Продаваме по 170 евро... вече 125,000 броя." Цифрите говорят, а Китай се позиционира не само като производител, а и като пазарен лидер.
### Технологии има – фокус няма
Формата следва функцията, но в света на 3D принтирането функцията още търси своята оптимална форма. Имаше демонстрации с метали, полимери, керамика, дори органични молекули. Но реален напредък в позиционирането и контрола на нанасянето – почти никакъв. Повечето технологии работят в една равнина, която просто се върти.
### А дали именно това не е интересното, което трябва да търсим?
Сред цялото технологично разнообразие изплува идея с потенциал да промени играта: екструдер с променлива, мека дюза – от 0 до 30 мм. Вместо твърдост срещу износване – гъвкавост, адаптивност и висока производителност.
Идеята не дойде от корпоративна презентация, а от разговор с Боби и Райко, последният сподели свои наблюдения върху проблемите с принтирането на бетон. Обеща да ми изпрати документи, но и без тях – мозъкът ми вече работи на пълни обороти.
### Какво следва?
Разработването на екструдер с променлива дюза, който може да принтира бетон или глина с висока скорост, би отворило нови възможности – не само в строителството. Докато ние развиваме хардуера, софтуерът за слайсване и управление ще узрее.
Нашите ресурси са ограничени – затова фокус върху екструдера изглежда най-разумният и ефективен път напред.
А сега – към чертожната дъска!
Този скоростен рапорт стана възможен благодарение на поредното закъснение на British Airways.
Наблюдения на Пламен Василев (посетител),22.11.24г
Осака Експо 2025 — „Проектиране на бъдещото общество за нашия живот“
Поглед към бъдещето… през много стар обектив.
Осака – наистина колосален проект. При кацане на международното летище Кансаи няма как да не забележиш „еволюцията на островите“. Водата е осеяна със странни заграждения – на пръв поглед приличат на рибарници. После осъзнаваш: това са острови в процес на „отглеждане“. Някои вече имат фермерски пътеки, други са покрити със соларни панели, а трети носят индустриален отпечатък. Това не е 3D печат – това е традиционното, праисторическо японско производство на суша. Ръчно, кално, мащабно. Истинско добавъчно производство на територия.
Напред към Експо 2025:
Събитието е разположено на един от напълно „отгледаните“ острови, а централният му елемент е сюрреалистичен: The Grand Roof, или Големият Пръстен – най-голямата дървена конструкция в света. Вие се като неизползвана писта за състезания, осеяна с алеи, цветя и тревни площи. Едновременно красива и зловеща.
Малко числа:
• ~27 000 кубични метра дървесина
• Това са около 27 000 дървета, ако приемем 40 см диаметър на гърдите
• Всяко дърво е поне на 16 години, с капацитет за улавяне на 22 кг CO₂ годишно
• Всички заедно — поне 594 тона въглероден капацитет, елиминирани за една "дървена идея"
Да, внушително е. Но също толкова неяпонско. Това не е поезията на Кенго Кума. Това е като проект на западен студент с наднормено тегло, направен в почивката му между два хамбургера. Няма лекота, няма игра, няма уважение към природата. Само 12 метра куха височина – дървена глупост без функция. Ако архитектурата е отражение на зрялостта на човечеството, тогава въпросът е: Строим ли, защото можем... или защото трябва?
„Проектиране на бъдещото общество за нашия живот“
Слоганът е амбициозен, реалността — не толкова. Да, тълпите са огромни – някои павилиони посрещат над 40 000 души дневно. Да, има технологии. Да, има красиви визуализации. Но отвъд редиците и дигиталните трикове няма почти нищо, което вече не сте виждали в YouTube през 2018.
Посетителите се движат в колони, като добре охранени овце, и им се сервират порционирани версии на бъдещето – достъпни, безвредни и идеологически стерилни. Малко неон, малко AR, малко спекулации за „живота утре“, който прилича твърде много на вчерашното изложение в Лас Вегас.
Очаквах нещо радикално: архитектура за пост-човешката епоха, хабитати за ИИ, нови форми на съществуване. Вместо това — фасади и корпоративен оптимизъм.
Все пак имаше едно светло петно:
„Архитектура, която се превръща в гора“ на Takenaka – Поетична идея: 3D-принтирани павилиони от растителна биосмола, които след края на експото се разпадат и дават начало на истинска гора. Биoразградима архитектура с мисъл за бъдещето. И все пак, жестът остава по-силен от реализацията.
А основният 3D принтиран обект?
Т.нар. „Printed Earthen Rest Facility“ от WASP. Да го наречем с истинското му име: Кенеф 3D-принтирана, да. Но толкова скучна, че изглежда като от архитектурно списание от 1982 г. – без арки, без куполи, без кривини. Прави стени, плосък покрив, стандартни врати. Пълна скука. Дори цветарниците бяха с 15 см дебели стени, плътни като бетон. Ако оценявахме дисертация – екипът на WASP щеше да бъде скъсан. Безапелационно.
Наблюдения на Пламен Василев (посетител),28.06.25г
ROBOTS THAT BUILD : The Extensions of Man
Конференция на Техническия университет на Ейндховен (TU Eindhoven), Нидерландия, ноември 2022г
Конференцята на Техническия университет на Ейндховен разгледа напредъка на роботизираната изработка в контекста на занаятчийски техники, многостранни материали и културни аспекти на архитектурния дизайн.
Основни акценти от конференцията:
-
Роботизирани занаятчийски техники: Изследване на възможността роботите да възпроизвеждат традиционни занаятчийски процеси, като тъкат, плетат и моделират, за да създадат нови архитектурни форми.
-
Многостранни материали: Приложение на различни материали, включително рециклирани и устойчиви, в роботизираната изработка.
-
Културни и социални аспекти: Дискусии за културната значимост и социалната роля на роботизираната изработка в архитектурата
-
Интерактивни демонстрации: Представяне на голям мащаб на роботизирани модели и прототипи, които демонстрират иновациите в областта.
-
Приложени технологии и техники
В изложбата и демонстрациите бяха представени различни роботизирани техники, включително:
-
Адитивно производство: Използване на 3D принтиране за създаване на сложни архитектурни елементи.
-
Роботизирано тъкане и плетене: Интегриране на текстилни техники в архитектурния дизайн чрез роботи.
-
Моделиране с глина и бетон: Използване на роботи за създаване на форми и структури от глина и бетон.
"The technology is the answer, but what was the question?" Cedric Price
Can robots drive the transition towards sustainable construction? Will/should robots have empathy?
Can robots have material sensitivity? Robots, sense and intuition. Cyber-physical communication.
Възможно ли е технологията да е прехода към устойчиво строителство/бъдеще? На какво трябва да стъпва връзката между човек и машина - на контрол и страх или на постоянна обратна връзка и сътрудничество? Тези въпроси присъстваха на конференцията Robots that build : Тhe extensions of man, Eindhoven 2022. Както и темите за : материали (естествени и биоматерии), занаяти и дигитализация, 3д принтиране на сгради, параметричен дизайн, нестатична архитектура, колаборация с роботи и разширена реалност, мястото на изкуствения интелект в строителство, дизайн, изкуство.
Технологията може да е отговора, тя е факт и неизбежно се случва, но какъв беше въпроса, наистина? Какво точно правехме, накъде отиваме?
Какъв е смисълът на технологиите и какво ни очаква? Със сигурност смисълът не е хората да се превръщат в безработни консуматори, контролирани, неприсъстващи, немислещи и нечувстващи. Точно обратното. Всеки разполага в себе си с един двуичен код, с който може да навигира и да създава реалност: невероятната човешка способност да мисли и чувства, в нули и единици. Изумителният космически зор да си човек ...
... алгоритъм с неограничени възможности, но на практика дуалност, събираща се в една единствена точка на равновесие всеки един момент, в дадени условия.. Дух и материя, пълно и празно, ин и ян, даване и получаване, вдишване и издишване, вътре и вън, всичко и нищо ...
Каквото и бъдеще да ни очаква / или да не ни очаква :)/, устойчивата комбинация между ум и сърце, интелект и интуиция, не е нещо, което някой да ни даде, нито да ни отнеме, можем само да се учим да го правим. Една постоянна пулсация, танц, малка стъпка, която води до следваща.
Process is more important than the outcome. When the outcome drives the process, we will only ever go to where we’ve already been. If process drives outcome, we may not know where we’re going, but we will know we want to be there…
B2N направи възможно да бъдем част от това събитие, да почувстваме мислите на емпатични, многопластови умове на съвременността ни, иноватори и експериментатори като : Alex Dubor//IAAC CATALONIA, Felix Amtsberg/UNIVERSITY STUTTGART, Moritz Dörstelmann/KARLSRUHE INSTITUTE OF TECHNOLOGY, Fabio Gramazio/ETH ZÜRICH, Niccolo Casas /NICOLO CASAS ARCHITECTURE, Roberto Naboni/SOUTHERN DENMARK UNIVERSITY, Remo Pedreschi/UNIVERSITY OF EDINBURGH, Cristina Nan/TU EINDHOVEN, Martyn Dade-Robertson/NEWCASTLE UNIVERSITY, Lidia Ratoi/HONG KONG UNIVERSITY, Oliver Tessmann/TU
DARMSTADT, Manuel Jimenez/BARTLETT SCHOOL OF ARCHITECTURE, Mariana Popescu/TU DELFT, Paul Nicholas & Martin Tamke/ROYAL DANISH ACADEMY
Впечатления и преживявания на арх.Ива Делова (посетител),22.11.22г
