Поглед към бъдещето… през много стар обектив.
Осака – наистина колосален проект. При кацане на международното летище Кансаи няма как да не забележиш „еволюцията на островите“. Водата е осеяна със странни заграждения – на пръв поглед приличат на рибарници. После осъзнаваш: това са острови в процес на „отглеждане“. Някои вече имат фермерски пътеки, други са покрити със соларни панели, а трети носят индустриален отпечатък. Това не е 3D печат – това е традиционното, праисторическо японско производство на суша. Ръчно, кално, мащабно. Истинско добавъчно производство на територия.Напред към Експо 2025:Събитието е разположено на един от напълно „отгледаните“ острови, а централният му елемент е сюрреалистичен: The Grand Roof, или Големият Пръстен – най-голямата дървена конструкция в света. Вие се като неизползвана писта за състезания, осеяна с алеи, цветя и тревни площи. Едновременно красива и зловеща.Малко числа:• ~27 000 кубични метра дървесина• Това са около 27 000 дървета, ако приемем 40 см диаметър на гърдите• Всяко дърво е поне на 16 години, с капацитет за улавяне на 22 кг CO₂ годишно• Всички заедно – поне 594 тона въглероден капацитет, елиминирани за една "дървена идея"
Да, внушително е. Но също толкова неяпонско. Това не е поезията на Кенго Кума. Това е като проект на западен студент с наднормено тегло, направен в почивката му между два хамбургера. Няма лекота, няма игра, няма уважение към природата. Само 12 метра куха височина – дървена глупост без функция. Ако архитектурата е отражение на зрялостта на човечеството, тогава въпросът е: Строим ли, защото можем… или защото трябва?
„Проектиране на бъдещото общество за нашия живот“Слоганът е амбициозен, реалността – не толкова. Да, тълпите са огромни – някои павилиони посрещат над 40 000 души дневно. Да, има технологии. Да, има красиви визуализации. Но отвъд редиците и дигиталните трикове няма почти нищо, което вече не сте виждали в YouTube през 2018.Посетителите се движат в колони, като добре охранени овце, и им се сервират порционирани версии на бъдещето – достъпни, безвредни и идеологически стерилни. Малко неон, малко AR, малко спекулации за „живота утре“, който прилича твърде много на вчерашното изложение в Лас Вегас.Очаквах нещо радикално: архитектура за пост-човешката епоха, хабитати за ИИ, нови форми на съществуване. Вместо това – фасади и корпоративен оптимизъм.Все пак имаше едно светло петно:„Архитектура, която се превръща в гора“ на Takenaka – Поетична идея: 3D-принтирани павилиони от растителна биосмола, които след края на експото се разпадат и дават начало на истинска гора. Биoразградима архитектура с мисъл за бъдещето. И все пак, жестът остава по-силен от реализацията.А основният 3D принтиран обект? Т.нар. „Printed Earthen Rest Facility“ от WASP. Да го наречем с истинското му име: Кенеф 3D-принтирана, да. Но толкова скучна, че изглежда като от архитектурно списание от 1982 г. – без арки, без куполи, без кривини. Прави стени, плосък покрив, стандартни врати. Пълна скука. Дори цветарниците бяха с 15 см дебели стени, плътни като бетон. Ако оценявахме дисертация – екипът на WASP щеше да бъде скъсан. Безапелационно.
Авторска публикация с наблюдения и лични оценки.
Abasaa / Wikimedia Commons · Public domain